Warning: Undefined variable $show_stats in /webroot/a/t/atequ001/primary/www/alpinism/wp-content/plugins/stats/stats.php on line 1384

Георги Р. Иванов Сайт за добрия здравословен живот и планинарството

16.04.2018

Революционна нова хранителна добавка за поддържане на ставите

Юли месец 2017 г. – на път към едни от най-високите върхове в Алпите.

 

03.12.2016

Forever F.I.T. Предизвикателството на Доцента

На 5 декември 2016 г. стартирам 10 дневното предизвикателство на Доцента. 1ви въвеждащ ден Алое + Арги+ и след това 9 дена подсилена програма Clean9. Подсилена, така че да имаме максимална енергия и да стопим максимално количество мазнини от тялото ни. На 14.12 имам важен Академичен съвет на УАСГ, където ще гледат мой доклад за основаване на нова фирма и закупуване от УАСГ на част от НаноБиоСенс ООД, където държа 70% заедно с още 4ма професори от БАН. Та дрябва да съм в перфектна форма, много фокусиран, с голяма енергия. А на 17 е балът на Форевър – трябва да блеснем!

DSCN2155 DSCN2160

На 9.12.2016 г. на третия ден от подсилената Clean9, трябваше да чакам Цветанка и Емил Бурназки в Стара Загора да се наспят и да си свършат работата. Докато цъках компютъра във фоайето на х-л Верея чух, че фитнеса вече е отворен. Т ъй като 2 дена от много работа и пътуване напред назад не можах хич да тренирам реших да направя една тренировка. Слизам долу, чедесен фитнес и само 2,50 лв тренировката. Пих един предтренировъчен бустер с 200 мг кофени и други чудесии вътре и след това направих темпово и интервално кардио с ТЕ 5! През живота си не съм правил толкова тежка тренировка и изобщо компютъра ми забранява такава тренировка на фитнес ниво 1, на което съм в момента. След което тренировка с базисни упражнения на цяло тяло на уреди. И то след като предните 2 дена съм пил само алое, протеинов шейк, фибри и 2 фет бърнъра + Арги+ по програмата Clean9. Ядох и голяма салата маруля с 3 яйца веднъж дневно – марулята ми е позволена свободно. Т.е. почти пълен глад 2 дена (под 600 кал на ден) и огромна енергия и фокус за тренировката! Резултатът се вижда в приложената таблица като се тегля на един и същи уред по едно и също време и еднаква консумация на вода, т.е. максимална възпроизводимост.

– 2,6 кг. без обезводняване, тъй като нивото на водата е същото. -1,15 кг. мазнини! Само за 3 дена! И огромен фокус и енергия.

Clean9-Followup-George-Dec-2016-4thday

06.12.2014

Планинарските ми планове за 2015 г.

На най-високия ни връх на похода. Двамата водачи, аз и Митко само, като водачите хвърлиха долу даже фотоапаратите.          От началото на октомври 2014 почнах тренировки горе-долу следвайки 8 седмичната ми програмата и това, което тренировъчния софтуер на компютъра ми казва като аеробни тренировки (тренировките ги отчитам с пулсомер, свалям на компютър и съм си купил софтуер, който казва каква да ми е предстоящата тренировката – за това подробно по-късно). Започнах да влизам във форма (сутрешния ми пулс е под 59, но има още да пада) и програмата максимум в главата ми за 2015 изглежда горе долу така:

1. 2-6- 11 януари – х. Семково, като при хубаво време и малко или фирнован сняг – траверс със снегоходки – х. Грънчар – х. Заврачица (по билото) – х. Белмекен – гара Костенец. Може да го откарам и по-дълго и на 10-11 да се срещна с групата на Евгени Динчев на Мусала.

2. 7-14 февруари – ски на станцията на УАСГ в Семково заедно с първата ни група студенти.

3. 1-6 май  – траверс по билото на Рила със снегоходки, подобен на този, който направих соло 2009 г. Тогава беше Говедарци – х. Мечит (2 нощувки, като 2я ден направих аклиматизационно изкачване и изнасяне на 9 кг багаж (храна и 1 л. чай), защото раницата ми беше 33 кг) – заслон Кобилено бранище (2 нощувки заради лошо време) – х. Рибни езера – яз. Бели Искър. Идеята беше да сляза към х. Грънчар, но в тъмното, мъглата и смразяващия вятър съм направил завой на 180 градуса и не си повярвах на компаса. Което се оказа добре, защото долу полицаите от язовира видели мощния ми челник (мъглата беше само на билото) ме чакаха с моторна шейна (возенето на нея беше май най-страховитото ми изживяване за този преход) и културно ме настаниха във вила, че на следващия ден имах късмет и да ме откарат до с. Бели Искър. Подписах предупреждение, че нямам право да ходя в близаст до язовира де. Този път траверсът може да почне от х. Семково (виж т. 1)

4. Юли и септември – района на Монте Роза в Алпите с изкачване на 3-4 върха над 4200 м. Търся 1-2 коли хора съмишленици. Мисля да го направя на палатка, в близост до хижите или пък на хижите. Това го правихме през 2009 г. и имам свои идеи за по-добра аклиматизация и оптимизация. Може да се направят ниският 2500 кръгов или високият кръгов маршрут. Имам карти. Ако не се съберат хора ще ползвам транспорта на групата на Трекинг (Евгени Динчев) от 28.08 до 06.09. Снимки от ходенето ни там от 2009 г. може да видите във фотоалбумите ми тук.

5. Септември – октомври е добро място за Хималаите. Непал или Индия  (щатът Сиким) под осемхилядника Канчендзьонга. Тази идея с Penguin я мислим от много време. Да видим…

29.11.2014

Борбата ми с пред диабета – натурално Алое вера, а не химични лекарства.

Filed under: Uncategorized — Жоро @ 11:01

Aloe-blosoms-largeДиагностициране на диабета27 септември 2013 от изследванията по-долу с глюкозно натоварване и гликиран хемоглобин. Личната ми лекарка изключително компетентната д-р Т. Вълканова ми предписа лекарството Метформин като първо средство за борба с диабета. Вижда се, че организма ми секретира много големи количества инсулин както на гладно така и след глюкозно натоварване, но съм развил инсулинова резистентност и клетките не могат да поемат глюкозата от кръвта. Изследването на гликирания хемоглобин, който мери средно каква е била кръвната захар през последните 3 месеца показва стойност от 7,11 като дефиницията за диабет са стойности над 7, а за нормални на гладно се считат стойности под 6,1.Diabet-izsledvanija

 

 

 

 

 

1 фаза – диета и малко алое накрая. След усилено 6 месечно диетично хранене, добавяне на 2 гр. канела към сутрешната ми порция мюсли, тренировки в зала и планина и 1 седмица преди долното изследване прием на Алое 60 мл. от Форевър сутрин на гладно + Кардио здраве (Cardio Health – 80 мг. Q10 + витаминен комплекс + плодов антиоксидантен микс) – подготовката ми за Clean 9 програматата, която стартирах на 10 април 2014. постигнах известно подобрение: инсулинът на гладно намаля почти наполовина, средната глюкоза намаля до 6.

 ГЕОРГИ РОСЕНОВ ИВАНОВ       Роден на: 30.05.1962

Пациентът е насочен от д-р: Теодора Вълканова АМБ No.: 414201       Материал взет на: 10.04.2014 09:39:42 03.Бодимед – 22-ри ДКЦ       Външен No.: Регистрация: 2014-04-10 09:39:42 Таня Богоева Други данни:

Група Показател Биологичен материал Резултат Измерителна единица Референтна област Метод
Хормони
Insulin (IRI) сутр. на гладно S 13.89 mIU/l 2.60 – 24.90 ECLIA
Клинична химия
Глюкоза S 5.7 mmol/l 2.8 – 6.1 HK
HbA1с – гликиран хемоглобин EB TINIA
съгласно DCCT 5.4 % 4.8 – 5.9
съгласно IFCC 35.52 mmol/mol 29 – 42
eAG (изч. средна глюкоза) 6.00 mmol/l

2ра Фаза – Програма за пречистване на организма Clean 9 и прием на малко Алое сутрин. Клиийн 9 е много добра програма от Форевър за стартиране на процеса на отслабване най-вече чрез пречистване на организма като се прави лечебно полугладеване. За 9 дена се пие много Алое; добавя се метаболитния активатор извлек от Гарциния Камбоджия; хром за стабилизиране на кръвната захар; пчелен прашец за енергия, витамини и ензими и се заместват 2 хранения с протеинов (70% протеин) шейк съдържащ витамини, храносмилателни ензими и лецитин. В резултат на тази програма отслабнах сумарно 8 кг. за 2 месеца, като продължих да отслабвам и след края на Клийн 9 още 3 кг. Към програмата добавих Арги+ (5 гр. L-Аргинин + витамини и плодов микс) за енергия и подобрена циркулация на кръвта. След края на програмата продължих единствено да пия 60 мл. Алое сутрин на гладно. Резултатите от изследванията 5 месеца по-късно са показани по-долу. За по-добра възпроизводимост и точност на резултатите изследванията са правени в една и съща лаборатория. През тези 5 месеца не спазвах някакъв особен хранителен режим – всеки ден почти ядох сладолед или черен шоколад, често си похапвах и саралия баклава в сладкарницата. Спрях и тренировките, защото се разбра че и този сезон няма да видя Алпите.

 ГЕОРГИ РОСЕНОВ ИВАНОВ       Роден на: 30.05.1962

Пациентът е насочен от д-р: Галя Генчева АМБ No.: 478317       Материал взет на: 18.9.2014 03.Бодимед – 22-ри ДКЦ       Външен No.: Регистрация: 2014-09-18 Таня Богоева Други данни: -//-

Група Показател Биологичен материал Резултат Измерителна единица Референтна област Метод
Специфични протеини, витамини
HbA1с – гликиран хемоглобин EB   TINIA
     съгласно DCCT  4.9    %  4.8 – 5.9
     съгласно IFCC  30.06    mmol/mol  29 – 42
     eAG (изч. средна глюкоза)  5.20    mmol/l

Вижда се, че в резултат на приема на Алое и пречистващия 9 дневен режим средната кръвна захар е спаднала до 5,20, което е една много добра стойност.

 

По-надолу давам извадки от 3 статии свързани с антидиабетния ефекта на Алое Вера. 

Част от статията на ботаника Майк Адамс за Алоето:

Алое вера стабилизира кръвната захар при диабетици

Диабетици, които приемат алое вера в продължение на 3 месеца имат значителен спад в нивата на кръвната захар на гладно. Те също така имат по-ниски нива на холестерол и леко подобрение на общия холестерол. Многобройни клинични проучвания са публикувани, които показват антидиабетните качества на алое вера. Диабетиците вероятно също ще изпитат значително облекчение от алое вера, чрез подобренията на кръвта. Тъй като алое вера обръща „лошата кръв“ и подобрява кръвообращението на крайниците, диабетици, страдащи от периферна невропатия (изтръпване на ръце и крака), изпитват значително подобрение, когато консумират добавки с алое вера.

„The aloe vera miracle: A natural medicine for cancer, cholesterol, diabetes, inflammation, IBS, and other health conditions“ – Mike Adams

 

Откъс от обзорна научна статия, публикувана в много авторитетно научно списание: „Composition and Applications of Aloe vera Leaf Gel“, Josias H. Hamman, Molecules 2008, 13, 1599-1616 

Anti-diabetic effects

Several pre-clinical (in animals) and clinical (in humans) trials showed a blood glucose lowering effect for A. vera gel preparations in different forms (e.g. juice or as constituents in bread etc.), while other studies indicated that no change in glucose levels could be obtained. The differences in results of these in vivo studies can possibly be explained by differences in the way that the aloe mucilaginous gel was isolated and separated from the exudate anthraquinones. Furthermore, it is not always clear what constituent of the aloe leaf was tested in some studies, which makes it difficult to correlate the effect (or lack of effect) with the product tested [17,38].

In a study on streptozotocin-induced diabetic rats, oral administration of A. vera gel (alcohol insoluble residue extract) significantly reduced the fasting blood glucose, hepatic transaminases, plasma and tissue cholesterol, triglicerides, free fatty acids and phospholipids and in addition also significantly increased plasma insulin levels. The decreased plasma levels of high density lipoprotein cholesterol and increased levels of low density lipoprotein cholesterol in the streptozotocin-induced rats were restored to normal after treatment with gel extract [40].

From the findings of another study on streptozotocin-induced diabetic rats, it was suggested that the mechanism of action of A. vera extracts to reduce blood glucose levels is by enhancing glucose metabolism. It was further proposed that the glucose lowering effect could be explained by an antioxidant mechanism because it attenuated oxidative damage in the brains of streptozotocin-induced mice and reduced peroxidation levels in the kidneys of streptozotocin-induced diabetic rats [14].

 

Още една скорошна научна статия доказваща чрез двойно-сляпо плацебо-контролирано изследване, че Алое Вера има анти хиперглицемично и анти хиперхолестеролен ефект при това при диабетни пациенти, при които стандартните лекарства не дават желания ефект. Няма забелязани странични ефекти от употребата на Алое Вера.

Anti-hyperglycemic and Anti-hypercholesterolemic Effects of Aloe vera Leaf Gel in Hyperlipidemic Type 2 Diabetic Patients: A Randomized Double-Blind Placebo-Controlled Clinical Trial, H. Huseini, S. Kianbakht, R. Hajiaghaee, F. Dabaghian, Planta Med 2012; 78: 311–316

Abstract

Diabetes mellitus type 2 with dyslipidemia is a common disease. Previous studies suggest that aloe (Aloe vera L.) leaf gel may positively affect the blood glucose and lipid levels in dyslipidemic type 2 diabetic patients. Thus, in this randomized double-blind placebo-controlled clinical trial with hyperlipidemic (hypercholesterolemic and/or hypertriglyceridemic) type 2 diabetic patients aged 40 to 60 years not using other anti-hyperlipidemic agents and resistant to daily intake of two 5 mg glyburide tablets and two 500mg metformin tablets, the efficacy and safety of taking aloe gel (one 300 mg capsule every 12 hours for 2 months) combined with the aforementioned drugs in treatment of 30 patients were evaluated and compared with the placebo group (n = 30). The aloe gel lowered the fasting blood glucose, HbA1c, total cholesterol, and LDL levels significantly (p = 0.036, p = 0.036, p = 0.006, and p = 0.004, respectively) without any significant effects on the other blood lipid levels and liver/kidney function tests (p > 0.05) compared with the placebo at the endpoint. No adverse effects were reported. The results suggest that aloe gel may be a safe anti-hyperglycemic and anti-hypercholesterolemic agent for hyperlipidemic type 2 diabetic patients.

28.10.2014

Тренировка за ски или снегоходки туризъм – 8 седмици.

Със снегоходки по Рила. И малко преди снегоходките.

На поход февруари х. Чакър войвода – х. Заврачица – х. Белмекен в Рила със снегоходки. Тук набираме сили.

Като оставите пистата зад гърба си за няколко дена или седмица и навлизате в дебрите на планината може да се насладите на невероятни гледки. Снегоходките и ските с панти и колани значително увеличават скоростта на придвижване. Дали ще ходите по Зелени рид или х. Заврачица – х. Белмекен в Рила, по билото на Стара планина или по някой от маршрутите в Алпите то ще имате значителен набор на височина и спускания като в същото време носите средно тежка или направо тежичка раница. Лекия пухкав сняг е изключение и при снегоходките е трудно, но от февруари нататък нещата стават обикновено по-лесни, когато снегът се фирнова. Остават 8 седмици до коледните празници и новогодишната ваканция и затова тук ви предлагам една примерна тренировъчна програма и малко помощ към храненето.

Добрата аеробна тренираност е важна, за да бъде удоволствието пълно. Горните мускули на бедрата (квадрицепсите) започват да горят, прасецът работи до изтощение. Затова включете във вашите силови тренировки веднъж седмично клякания, напади, повдигания на пръсти. Моята тренировка за крака е показана тук Training I – Legs-small Освен мускулите това заздравява връзките на краката, особено колената, които са много натоварени при зимния туризъм. Носенето на раница или повдигането след като сте паднал изискват значителна сила и издръжливост от горната част на тялото затова пул-даун на скрипец отпред и коремните преси ще ви възнаградят по-късно.

Тук ви предлагам една възможна 8 седмична програма, за да влезете в добра форма за предстоящия сезон. Аеробните тренировки през уикенда е по-добре да ги правите в планината, например Голи връх – Черни връх на Витоша (1,5 ч. спокойно ходене), като промяната на надморската височина допълнително тренира физиологичната адаптация на организма. Тази програма е адаптирана от книгата на Клайд Соулс „Катерене: трениране за върхова форма“ на английски.

 

СКИ И СНЕГОХОДКИ ТУРИЗЪМ: 2 МЕСЕЦА

Пон.

Вт. Ср. Четв. Пет. Съб.

Нед.

Седмица 1База

СТ

0,75 ч.АБ СТ 0,75 ч.АБ СТ

1 ч.

АБ

Седмица 2 Интензитет

СТ

0,75 ч.ЛН СТ 0,75 ч.АБ СТ

1,5 ч.

АБ

Седмица 3 Интензитет

СТ

1 ч.ЛН СТ 1 ч.АБ СТ

1,5 ч.

АБ

Седмица 4 Интензитет

СТ

1,25 ч.АБ СТ 1 ч.ЛН

2 ч.

АБ

Седмица 5 Интензитет

СТ

1 ч.ЛН СТ 1 ч.С/Л

2 ч.

АБ

Седмица 6Връх

1 ч.

АБ

СТ 1,25 ч.ЛН СТ 1,25 ч.С/Л

2,5 ч.

АБ

Седмица 7Връх

1 ч.

АБ

СТ 1,25 ч.АБ СТ 1,25 ч.ЛН

2 ч.

АБ

Седмица 8Релакс

СТ

1 ч.АБ

0,75 ч.

ЛН

Ето какво означават съкращенията:

СТ = Силова тренировка: 1 – 1,5 ч. тренировка с тежести в зала или гирички в къщи.

АБ = Аеробна база: след 7 мин. загрявка аеробна тренировка на уред (крос тренажор, пътечка) или джогинг при пулсова честота 70 – 80 % от максималния пулс (220 минус годините ви).

ЛН = Интервална тренировка при лактатно ниво (Има редица тестове за ЛН, но любимият ми е средният ви пулс при максимална скорост на изкачване в планината, която може да поддържате 1 час. Силно зависи от тренираността, при мен беше 92% от максималния пулс, но обикновено е по-малко.)

С/Л = Спринтови или лактатна толерантност интервали: Или 5 – 10 интервала от по 10 – 30 сек. избухвания с пълен интензитет последвани от 3-5 мин. от пълна почивка или 5 – 10 интервала от 1 – 3 мин. с близко до максималната интензивност последвани от 1 мин. разпускане.

Препоръки:

  • Неделя на планина, още по-добре – събота и неделя.
  • Тренировки за крака – 1 път седмично, препоръчвам вторник или сряда (починали сте след планината, а мускулната треска след тренировката ще отзвучи до неделя).
  • Тренировка гръб, гърди, поясен мускулен корсет – четвъртък или петък. Ако няма трета СТ за седмицата – добавете и рамене.
  • Ако има трета СТ – Рамене и ръце.
  • Увеличените физически натоварвания налагат допълване на неоптималния ни хранителен режим с натурални хранителни добавки, като минимум качествен мултивитамин – мултиминерал, желателно допълнен с антиоксидантен и поддържащ комплекс. Това, което ползвам в момента е показано на снимката по-долу:
  • Forever Daily*, 1 табл. сутрин след хранамултивитамин и мултиминерал с авангарден комплекс за поддържане на клетката – съдържа общо 55 съставки вкл. цитрусови биофлавоноиди, плодове на прах и Q10.
    Добавки, които ползвам сега
    Пред сезонни добавки, които ползвам сега.
  • Forever Aloe Vera Gel*, 60 мл сутрин след ставане и поне 30 мин. преди храна. Ползите от Алое са много и разнообразни, за което подготвям отделен пост, но научна статия показва, че така консумиран повишава 3 до 3,7 пъти абсорбцията на водо и мастноразтворими витамини и го прави по-равномерно през 30 часов период [1]. Така, че икономисвам половин доза от другите съставки и пак повече от тях достигат до клетките ми.
  • Biogame L-Carnitine от 500 мг. 1 капсула сутрин или 2 капсули преди аеробните тренировки или планина. Има го в червеното месо, но яденето на много такова месо е вредно. Необходим за преминаването на мазнините през клетъчната мембрана и изгарянето им. Храни сърцето. По-подробно – вижте чудесния пост в сайта на Любомир Иванов тук.
  • Fields of Greens*1 табл. 600 мг след вечеря. При особено тежък ден – добавям по още 1-2 табл. сутрин и обед. Зелените поля на Форевър е изключителна за успокояване на нервната система и храненето на мозъка. Съдържа млад зелен ечемик, стъбла от люцерна и пшеница, лют червен пипер и мед за вкус.
  • Forever Aloe Heat Lotion* – мазило преди тренировка и при болка за разгряване на ахилеса, коленната става и подбедрицата. Изключително универсално мазило – ползвам го и при кашлица, главобол, трудност при заспиване, всякакви натъртвания и навяхвания, мускулна треска. Не ми излиза от раницата.

* Тези продукти се продават по метода на директните продажби и ги няма в аптечната мрежа. Ако ви интересуват, свържете се с мен като имате възможност да ги купите и с 15% отъпка от цената.

[1] J.A. Vinson, H. Al Kharrat, L. Andreoli, „Effect of Aloe vera preparations on the human bioavailability of vitamins C and E“, Phytomedicine 12 (2005) 760-765 – много реномирано списание с импакт фактор 3,3 за 2011 г. 

26.06.2011

Първият ми тийм билдинг с Форевър.

Filed under: Forever,Преживяно — Жоро @ 21:22

На 18 и 19 юни 2011 г. (събота и неделя) на базата на БЧК в с. Лозен край София успях да присъствам на първия ми тийм билдинг (градене на екип) с МЛМ фирмата Форевър. Казвам успях, защото много исках да отида, но по същото време трябваше да съм на обмен на преподавателски опит в Техническия университет в Бърно (Чехия). Но поради неуредици там, а и поради липса на излишно време, си съкратих престоя там и заминах на 20, понеделник сутринта. В същност този постинг го пиша от хотела в Бърно.

08.02.2011

Хомеопатия и алпинизъм – Д-р Атанас Гълъбов

Filed under: Тактика и здраве — Жоро @ 14:44

Поканих може би водещия хомеопат в България да напише тази статия и я публикувам в синхрон с лекциите по долекарска помощ от курса ни за планински водачи. Надявам се да ви е интересен един алтеранативен поглед.

Д-р Атанас Гълъбов е роден през 1962 г., завършва медицина през 1991 г.  Заедно със своите колеги д-р Дора Пачова и д-р Петър Найденов организират първия в България двегодишен курс по класическа хомеопатия (1993-1995) съвместно с Лондонския колеж по класическа хомеопатия. От 1995 до 1999 г. е председател на Асоциацията на лекарите хомеопати в България, която е асоцииран член на Европейския комитет по хомеопатия от 1996 г. Многократно е специализирал в чужбина. Автор на 4 книги, включително „Терапевтичен наръчник по хомеопатия“. Може да се свържете с д-р Гълъбов през неговата интернет страница: www.biomedica-consult.com

От дългогодишен опит с лечението с хомеопатия мога да заявя, че тя може да бъде много ценен помощник в овладяването или при терапията като основен или съпътстващ метод на различни видове травми, след оперативни намеси или други здравословни проблеми. Естествено, хомеопатичните лекарства могат да се прилагат от алпинисти и планинари при различни патофизиологични състояния – настъпващи в резултат на травми, височинна болест, хранителни интоксикации и др. Те са леки, заемат съвсем малко място и имат дълъг срок на годност. Някои от хомеопатичните лекарства, които най-често са показани при различни здравословни проблеми, са:

ARNICA – най-важното хомеопатично лекарство при травми от какъвто и да е характер и преодоляване на шока от тях – контузии, натъртвания, охлузвания, удари на главата и дори при мозъчно състресение и загуба на съзнание! Арника спомага за бързото разнасяне на кръвоизливи и кръвонасядания, включително и вътречерепни. Мускулна умора след изтощителна физическа работа, преходи или упражнения.

LEDUM е основно хомеопатично лекарство при: всякакви прободни рани, ужилвания и ухапвания от каквито и да са насекоми или животни, както и при травми, при които има кръвонасядания – в последния случай се редува с ARNICA. Действа и профилактично против тетанус при наличието на прободни рани.

COCA е най-важното хомеопатично лекарство при височинна болест. Листата на коката се използват от векове под различни форми от индианците, живеещи във високите Анди. Симптомите, изискващи неговото приложение, са типичните за този проблем: замаяност, сърцебиене, главоболие, недостиг на въздух, чувство за слабост, гадене, еуфоричност. Добре е да се има в потенция 30СН и при нужда да са вземе един или няколко пъти според ситуацията. Лично съм давал това лекарство няколко пъти с добър резултат на хора, при които са персистирали проблеми след изкачване на голяма височина или със самолет. За съжаление това хомеопатично лекарство не се внася в България засега.

При отсъствие на COCA може да се опита и с комбинирания хомеопатичен препарат Cocculine, ако сипмтомите са основно замаяност или виене на свят и гадене.

Тежките форми на височинна болест, които са съпроводени с белодробен оток и цианоза, изискват приложението на други лекарства. При наличие на мозъчен или белодробен оток и намалено уриниране, може да се даде 1-2 пъти през няколко часа хомеопатичното лекарство APIS.

Витамин С, алфа липоева киселина и витамин Е в по-високи дози биха могли да имат известен протективен ефект при височинна болест, както и глутатион и L-глутамин.

HYPERICUM се дава при травми (особено счупвания) или ухапвания или ужилвания, които са съпроводени със силна болка или с болка, която се разпространява нагоре от засегнатото място. Също и като профилактично средство против тетанус. В хомеопатичната литература са описани случаи на излекуван тетанус с негова помощ. Аз лично съм лекувал с него локални спазми в областта на нараняване (локален тетанус). Това лекарство е показано и при наранявания специално на опашната кост и гръбначния стълб като цяло.

BRYONIA е хомеопатично лекарство при травми, например счупвания или пуквания на кости, когато има много силна болка при движение и липса на такава при покой.

RHUS TOXICODENDRON се дава при навяхвания и изкълчвания, както и при преразтягане на мускули и сухожилия. В тези случаи може първо да се вземе ARNICA 30 и след това няколко пъти от Rhus toxicodendron. Показан е и при преохлаждане или след излагане на организма на влажен студ или престой с мокри крака, при което се развива (висока) температура, силно усещане за студ и втрисане, налице е обикновено жажда.

INFLUENZINUM 15 се приема в течение на 3-4 дена на 4 часа при настинки и грип.

AGARICUS може да се използва при измръзване, особено на пръстите на краката. Основните симптоми са зачервяване, парене и сърбеж.

PETROLEUM е за възпалени измръзвания, които са съпроводени с болка и сърбеж, нацепвания на кожата, морав цвят.

ARSENICUM ALBUM е най-важното хомеопатично лекарство при стомашно-чревни неразположения, протичащи с повръщане и/или разстройство, както в резултат на хранителна интоксикация или неподходяща за пиене вода, така и при грип, съпроводен със споменатите по-горе симптоми. Обикновено е налице и силна отпадналост, в някои случаи може да има и температура, дори висока.

RUTA е особено полезна при ожулвания и изобщо наранявания на периоста, които по принцип са твърде неприятно болезнени. Рута може да се приеме неколкократно при усуквания на коляното.

BELLADONNA е много важно хомеопатично лекарство при слънчев удар, както и внезапно развиващи се болестни състояния с висока температура. Обикновено се дава еднократно, в случай на нужда може да се повтори след няколко часа.

Хомеопатичните лекарства ACONITUM и MERCURIUS могат да бъдат много полезни при височинно увреждане на очите. Aconitum понякога в хомеопатията го наричат „Arnica за окото”. Това лекарство може да е показано както при снежна офталмия, така и при всякакви наранявания и възпаления на този орган. Очите са парещи, болезнени, със сухота и топлина, силно хиперемирана конюнктива, силно изразена фотофобия, усещане за пясък в очите, може да има и сълзотечение.

HAMAMELIS и ARNICA може да се приемат при кръвоизливи в ретината, както и при травматичен конюнктивит.

MERCURIUS SOLUBILIS също може да е показан при снежна офталмия. Налице е гноевиден секрет – дразнещ или парещ, оскъден или обилен, фотофобия, клепачите са оточни, влошава се нощем.

NB! Хомеопатичните лекарства не трябва да стоят в непосредствена близост до включен мобилен телефон, телевизор или монитор. Докато се приемат не се консумира кафе, кола, мента, валериана или други напитки и вещества, съдържащи кофеин или силно миришещи вещества. Смучат се по 3-5 глобули наведнъж, като в близките 10-15 минути не е желателно да се слага нищо друго в устата. Най-добре е хомеопатичните лекарства да бъдат в разреждане 30(CH), но ако няма налично, то каквото има – 15, 9 или 5CH, но тогава приемите трябва да са по-чести и повече. При сериозни наранявания или състояния може да се приеме лекарството 2-3 пъти през 15-20 минути и после се разрежда във времето с намаляване на оплакванията през няколко часа или 2-3 пъти дневно.

 

Едно скорошно интервю на д-р Гълъбов може да видите тук.

 

06.02.2011

Зимно х. Заврачица – х. Белмекен с курса ни за планински водачи

Някои аспекти на сигурността при движение в планината.

Коментарите в зелено са на водещия ни инструктор Момчил Дамянов (на снимката в дясно). Някои пасажи и от двата текста са съкратени. Както той сам се описва: Нямам нещастен случай в планината, дори и счупване, не се е налагало да спасяват мен или мои клиенти. Имам един импровизиран бивак в живота си, между Двуглав и Иглата с жена ми (ама с нея си позволявам да правя какво ли не). Винаги съм стигал до където съм тръгнал, дори и да закъснея, и съм си завеждал до там хората. От 88а година ходя сам, като лидер или като един от лидерите в групата зиме и лете. Никога никой не ме е водил. Не отричам, че обичам предизвикателствата, и че съм имал късмет :)))  Свикнал съм да ме критикуват (хората много обичат да го правят това с мен, не знам защо), мога да се защитавам :)“ В синьо са коментарите ми на коментарите на Момчил. Минаването с мишка над снимките отваря техния надпис, а кликането върху тях ги разширява на 2 пъти до пълните 5 Мегапиксела.

Някои изводи към 11.02:
  1. Аз се движих по-бързо от най-бавните в групата, включително по кулоара. Мога да го докажа;
  2. През целия ден не сте ме чакали повече от 15 мин сумарно. Не говоря за първите качили се, а за разликата между последния и мен;
  3. Аз на 2 пъти се почуствах изоставен от групата, без право на грешки – при излизането от кулоара след като Кольо си замина, а все още можех да падна надолу; и когато след като се контузих на 20 мин. от х. Белмекен никой от нашите не вдигна радиостанцията си;
  4. Вие имахте реален казус – болен човек в лоша форма поради травми и знаехте за това предварително. Как се справихте с казуса – всеки да си отговори.
  5. Абсолютно съм сигурен, че качването на нашия кулоар в стръмните участъци със снегоходки, а не котки и право нагоре е техническа грешка с потенциални последици за сигурността. Понеже аз не се съобразих – рових пъртина и загубих време за 2 смени. Но пак така бих го минал.
  6. Аз имам свой начин на провеждане на подобни ходения, който считам за по-правилен. Въпрос на школа. От планинските водачи на времето искаха опит (1 разряд), а сега искат мускули. Много мускули   х   Малко опит = Гроб!   Замислете се! Това е целта на този постинг. Предупредил съм ви! В името на приятелите ми планинари, загинали или инвалидизирани на походи, на които аз не съм бил, за да ги предпазя.

Днес, 6.02.2011 се върнахме от 3 дневния поход на курса ни за планински водачи по маршрута – Боровец – местността Черната скала – х. Чакър войвода – х. Заврачица (за 10 часа, нощувка); към х. Белмекен през кулоара нагоре от хижата  – 13 часа (нощувка на х. Белмекен) – слизане през х. Венетица (7 часа) до с. Долна Баня. Тук ще се спра основно на втория ден от похода: х. Заврачица – х. Белмекен.

Моите снимки от този поход може да видите тук: https://picasaweb.google.com/George.the.Big.Ship/ZavrBelmeken#

  Този поход може да се коментира от много аспекти, но аз искам да се спра на най-важния – сигурността в планината. Аз може би съм малко маниак на тази тема, но съм горд, че за може би стотината официални походи, които съм водил в планината в моите групи не е имало инциденти, водещи до трайни увреждания на хора от групата. Налагало се е да викаме спасители или сами да провеждаме спасителни акции, но хората след това напълно са се възстановявали, а и не са се отказвали от планината. Аз лично съм много доволен и от групата, и от водачите, и от времето, и от себе си дори. Двете цели, които си поставих – да го мина и да се опитам да оздравея (10 дена бях на антибиотици и по време на прехода) – ги изпълних. Пак се възобнови старата травма в коляното, но идеални неща няма. Тук ще си позволя да бъда критичен, защото от това да се четкаме полза няма. Но това не означава, че цялостната оценка за похода ми не е  висока. Всеки минал го може да е горд със себе си.

Склонен съм да възприма тезата на Момчил, че целта му на тези ходения е да ни доведе близко до границата на пречупване без да я преминава. Нали знаете – всичко, което не ни убива ни прави по-силни – нещо, в което аз вярвам. Това е начина за кратко време да натрупаш много опит. Аз на младини като студент съм правил много по-откачени неща, слава богу с много опитни хора. Но единя проблем е, че не ни се показва винаги как трябва да се правят нещата в реална ситуация при работа с клиент. Да кажеш – с клиенти не превате така – мисля, че не е достатъчно. А и имаме някои различия с Момчил, по скоро сме от различни школи за някои неща. Другия проблем е, че може би моята точка на пречупване е по-ниско, може би защото съм с 10 г. по стар от следващия ме участник в курса, или защото съм най-тежък, или пък защото заради рецидивираща травма в коляното (и на този поход) от 6 м. не съм тренирал сериозно.

 

 

 

Сигурността в планината има много аспекти и компоненти като:

  • стратегическо планиране – как сте се готвили за този поход последния месец или година (за едно ходене в Хималаите).  Но тази точка е тема на други постинги. Това не е преход, за който трябва да се подготвяме, това не е състезание, не е проява за показване на високо спортно майсторство. Всеки планинар (да не говорим за тези с претенции да са или да бъдат планински водачи) трябва да е в състояние да го направи. Мисля да поканя кака ти Милена, дето дойде от Боровец, да ни разкаже за своето стратегическото планиране…
  • тактическо планиране – как организирате и провеждате конкретното ходене. Тук също има много аспекти, примерно аспекта на планиране на времето. Аз примерно коментирах вечерта на разбора, че за мен време за вработване първия ден (оня важен първи час в първия ден на похода) го нямаше. И мога да го докажа с пулсовата си диаграма. Супер си беше първия час, специално спирах юнаците да не тичат и контролирах темпото. Тук пак опираме до твоите възможности, твоя пулс и т.н.  

 

  • Също така, считам че е абсолютно недопустимо водачът (Момчил) след като има всички данни (позната група, сняг, атмосферни условия, минавал е пътя) да не прецени времето за придивжване със 100 % грешка: вместо за казаните от него 2 ч.  от Черната Скала до х. Чакър Войвода го взеха тяхната подгрупа за 4 часа. Че щеше да ни оставя бележка на Чакъра щото нямало да ни чака, както каза по радиото на сеанса в 13 ч. А ние дойдохме преди него, пак с много, съвсем излишно бързане. Жоро, моля те бъди точен при даването на фактите, че ми писна!!! Тръгнахме след 10.00 от Боровец, след 11.00 от Черната скала. Последната група беше на хижата около 14.00. (Точния час мисля беше 14:45) От 11 до 14 часа са три часа. Точни прогнози давам за туристите, които водя, за курсистите давам информативни, да имат цел. Когато имаш труден терен (непознат) и задание за ориентиране пристигаш, когато се справиш… Ти не се справи дори със заданието за ориентиране и се загуби като първия лаик, като попадна на греяното вино и скиорите. Що ли не мина по някое от деретата… Щото още в София се разбрахме, че до Чакъра ходя по най-лесния начин (заради грипа ми). При прогноза от 8 (хайде с кулоара 10) часа за прехода втория ден го вървяхме 13 часа – последните 3 на тъмно! Чакахме те Жоро, чакахме те… Не знам колко сте ме чакали. Последния човек излезе от кулоара 15на минути преди мен, а горе вече бяхте тръгнали като дойдох. До обедната почивка практически не сте ме чакали. На обедната почивка тръгнах 45 мин след вас и на Острец настигнах последните. След това те бяха едно преобуване на котките ми по-напред! Като не преценявате времето за придвижване правилно как да планирате! Оценката на времето за придвижване има и други аспекти, напр. по време на залеза да бъдете на обзорната точка – нещо, което аз направих тръгвайки по-рано от засл. Кубадинката. Аз, например бих тръгнал от х. Заврачица в 7:30 сутринта, а не в 8:55 и бих зарязал търсенето на пипсовете като видя, че закъснявам. Жоро, ако бяхме тръгнали в 08.00 щяхме тебе да зарежем, а не търсеното на лавинни уреди. И нямаше да те видим цял ден. Защото от всички, които закъсняват (не ги оправдавам!) само ти няма да можеш никога да настигнеш групата, дори по направената пъртина. Как не те е срам!!! Скоростта ми на придвижване този ден беше по-голяма от най-бавните в групата! Включително в кулоара. Мога да го докажа. При излизане от хижата се равнявам по последния, защото излизам по риза, готов за тръгване и мръзна. За големите върхове се тръгва много по-рано и никога никой не ме е чакал там. Ама всички излизаме като един и не се точим половин час. Пулсовата диаграма показва, че след като съм излязал от хижата, съм си пуснал пулсомера в 8:23 и чак 30 мин. по-късно съм тръгнал нагоре. Лавинния уред го намерих за 11 мин., така че явно и аз съм чакал пред хижата. Пулсовата диаграма от втория ден показва, че аз съм се движил, особено след излизането от кулоара, в едно възстановяващо темпо (тези тренировки при ниво 1 се наричат възстановяващи). Естествено, че мога да се движа много по-бързо. Но така съм преценил с оглед здравето ми и дължината на прехода – така съм се движил. И нарочно забавях темпо ако видех, че ЕРОС отива на 2ро ниво. Аз в това темпо мога да ходя безкрайно.  Тези, които се правеха на мъжкари не ги видях вечерта около масата. Както каза Ицо „Бедстващите хора бяха повече в хижата отколкото по пътя“. А това не трябва да е така. Това не е епизод на „Сървайвър“.
  • избор на маршрут. Добре, искаме да направим нещо максимално трудно, което и водачите не са правили. Ама дали е достатъчно лавино безопасно въпреки само 55 см стар сняг? Аз, например, без лавинен уред на гърдите си не бих минал по тези кулоари. Защото вижте отцепените дъски и падналата лавина на 200 м. от пътеката на Момчиловата група на снимките долу. Защото утехата, че и да те насмете най-много да те хвърли в клековете под тебе, както Момчил ми каза, за мен не е достатъчна утеха. Не искам да правя нещо максимално трудно. Искам разнообразие в условията, прилаганите техники. Искам да е интересно, искам да има казуси, избор на път, избор на стратегия и т.н., а не стигане от точка А до точка Б.

 

  • Подбор на багажа, който носим. Тук няма да коментирам, че някои тръгнаха с тежки раници. Аз не си взех швейцарското ножче, а нормален нож – 100 гр. икономия; металния термос замених с термоизолирано шише – 200 гр, оставих Горатексовите противовятърни панталони – 950 гр. Много време разсъждавах дали да не си изоставя и мебранното яке (650 гр.) и да ходя само с Уиндстопера, а липсата на качулка да заменя с шлем, но накрая го взех и постъпих правилно, иначе щях да мръзна. Преди да редите багажа, погледнахте ли прогнозата за времето в например Snowforecast за Маркуджиците – събота вечер -10 градуса и 30 км/час вятър? Мисля, че се изпълни доста добре. Даже метереологичния компютър не си взех (100 гр.) щото реших, че няма да ми е до мерене скоростта на вятъра. И на фона на цялата тази икономия на багаж взех примус, резервната бутилка (200 гр.) носеше Теди до средата на втория ден, а тенджерите с част от нещата за готвене (1050 гр. първия ден) носеше Иво, за което им благодаря. Така се постъпва по тези преходи – на всеки 3-4 човека се носи по един котлон. Така прави, например и Румен Грънчаров, един 60 г. водач, с който ходих 2 пъти зимно по Рила – най-големия познавач на Рила – вижте книгата му пътеводител за Рила. Яденето на топла храна по хижите и по време на похода, наличието винаги на топъл чай в раницата са много съществен елемент от сигурността. Да, на обед тръгнах 45 мин след вас, защото 1 л. чай бавно загряваше, вероятно заради студа, но повярвайте ми, когато доста тежко си контузих болното коляно половин час над х. Белмекен, този топъл чай (с електролитни соли вътре) и половин шоколад ми дойдоха много добре. За да преодолея постравматичния шок от ужасната болка и от страшното изпукване в коляното, което може да сложи кръст на целия ми сезон това лято. Защото нали не мислите, че в 9 вечерта на онзи вятър ще вадя примус, ще топя сняг и ще си правя чай! И просто Момчил имаше късмет, че радиостанцията не беше при него, а при Пешо (защо бе Момчиле). Не беше от нашите станции Жоро, не беше… Оказа се, че била на Руси. На Момчиловата паднали батериите, а Мишо защо не ме е чул – не знам. Иначе щях да го повикам той да ми носи раницата последните 20 мин, а не Кольо да се мъчи с 2 раници и 4 снегоходки. Ако бях сам щях да си я донеса и сам раницата – тя беше под 12 кг. в онзи момент. Ама като си ме набутал между шамарите да слизам по тъмното без фенер (не го намерих на тръгване, а за другите челници нямах батерии, имах светеща запалка), със скапани снегоходки, които се вадят и развързват непрекъснато (бях без тях, иначе нямаше да пропадна между клоните) и с човек, който явно мръзне и само те припира да ходиш по-бързо, ама му е трудно да върви в страни от теб, за да ти свети и аз ходя в сянката си в пълен мрак – ами носи си отговорностите! Ама Жоро ти срам никакъв нямаш! Какво да коментирам – те звучат като виц тези редове отгоре… Ще влезат в златния фонд…  Или в дадения случай – носи ми раницата, за да минимизирам щетите. И за да мога да ходя и утре. Не знам къде точно е вица. Отговорното поведение е да мислиш как да не затрудниш групата на следващия ден от една хижа на 5 часа от какъвто и да е път.
  • Използване на наличната специална екипировка. Защо останах с впечатлението, че в нашия кулоар (левия) няма изобщо инструктор, т.е. че и Мишо не е там? Бях доста назад и може и да бъркам. Но нали целта е да обучавате курсистите, а не вие да си правите кефа и да ги оставите те да се ровят кой както може?! Този кулоар беше изкатерен с всички възможни грешки, които може да се сетите. Първо, по такъв наклон (30 – 40 градуса) не се ходи със снегоходки, във всеки случай не с тези ефтини снегоходки. Ако бях с моите Гривел, които се обуват заедно с котките, може би щях да мина и със снегоходки, ама на този сипкав сняг и котките нищо не държат. Решението – на двата стръмни участъка се махат снегоходките и се слагат котките или може и без тях – те особено работа не вършеха освен, когато пробиеш снега и се закачиш за тревата отдолу. Бие се пъртина, и при 10 човека в нашата група и тези мощни и леки момчета отпред това не е проблем. Но е значително по-сигурно и по-бързо. Аз така направих – на 2 пъти сменях снегоходки с котки, ама нито съм лек, нито мощен и още там си претоварих болното коляно. И де факто, все едно си ходих сам по този маршрут – сам си бих пъртината. Ама ако бях сам никога нямаше да тръгна от там. И ако се чудите, защо бях бесен първия половин ден и нарочно ходих отзад и с никой не говорих – това беше причината. 20 човека група ме оставихте да бия пъртина по баира нагоре – защото беше по-сигурно. Защото, когато ходиш последен и много назад, без визуален контакт с групата, нямаш право на грешки. Не дай си боже да ви се наложи да смъквате моите над 100 кг. надолу. В горния стръмен участък, пак сложих котките и излязох по тревния ръб от ляво, а после и от дясно. Там влезе в употреба и пикела. Вие развързахте ли си пикелите през целия поход или ги носихте само за красота? Не че не може и без тях. То и по чорапи може да се качат тези улеи, ама като имаш и носиш екипировка научете се да я ползвате и боравите с нея. Условията за обучение бяха идеални – чудно време без вятър. А ако беше лошо времето с 10 метра видимост? Ще тръгнете ли да сменяте снегоходки с котки? Да ви запозная ли с един мой приятел алпинист, който ей така в лошото време и пресния снеговалеж са минали не откъдето трябва за Тевно езеро и 8я им човек от групата са го извадили изпод лавината чак на пролет? А са тръгнали при хубаво време. Какво щеше да стане ако при нас беше дошло тяхното време? Иначе, и ние четем прогнозите за времето. Всъщност, там в улея трябваше да те върна, защото там ясно се виждаше, че ти не си на нивото на останалите, отгоре на всичко отказваш помощ и съвети, изобщо застрашаваш сигурността на мероприятието. Защото не съм склонен да рискувам да ходя със снегоходки по такъв наклон ли? И трябваше сам да си бия пъртината…
  • Движение по маршрута с оглед поддържане на енергията на организма. Аз имам един много важен принцип при движение в планината и онзи ден ви го демонстрирах. Вероятно ще напиша и постинг за моите парадигми в туризма. Една от тях е – винаги върви при максимален запас от сили и енергия в тялото. Защото не знаеш кога времето или обстоятелствата ще те изненадат (примерно идваща гръмотевична буря, а ти трябва да минеш през билото, за да стигнеш до хижата; или пък бързо да преминеш лавиноопасен участък) и ти ще трябва да дадеш всичко от себе си. Ще дадеш, ако имаш какво да дадеш! Ако не си ял отдавна, не си се хидратирал редовно, ако мускулите ти са преуморени и ти си изчерпан в един такъв момент – просто можеш да станеш част от тъжната статистика на ПСС. Затова аз онзи ден пиех редовно, ядосвах се на Момчил, че не ми дава време да си стопя сняг, защото се бяхме разбрали, че тръгвам само с един литър течности, за да не нося излишно, а все пак нося примус. Това, че той може да ходи цял ден без да пие, не означава, че така е правилно. В ден като този, трябва да се изпият 4-5 литра течности, А стига бе!!! минимум – 3 литра, за да не се дехидратирате съществено. Колко от вас изпиха толкова? Съжалявам, но аз не мога да изпия толкова…Че Момчил щеше да подмине и единственото място, където имаше течаща вода без да презаредим. Топенето на сняг изисква много време и разход на гориво. Аз, въпреки дългия ми обед с топене и на сняг, и че си бях изпразнил шишето в момента, когато стигнахме реката и го напълниха, изпих само 2,5 литра. А някой каза ли ви за водата по пътя и как да си разпределите водния баланс? За водата е говорено и коментирано. Това не е група клиенти а курс за планински водачи, всеки сам преценява за себе си, аз винаги нося резерва за клиентите. Естествено, че пия вода, само дето не оревавам орталъка. Напивам се добре преди тръгване и взимам необходимото с мен. И се грижа за мен и останалите.  Или понеже лекцията за храненето в планината още не сме я минали и никой от инструкторите ни не счете за необходимо нещо да ви обясни?! И бях много дехидратиран и още поне 2-3 дена ще бъда така, което освен, че е вредно за организма ми намалява работоспособността. А аз имам спешна работа тук и не мога ди си позволя 3 дена да се възстановявам от този поход. А спирахте ли на всеки половин час да вкарвате поне по 30 гр. бързи въглехидрати? Защото без въглехидрати организма не може да ползва ефективно за енергия мазнините с всички последици от това, но и това вероятно ще е тема на друг постинг. Нали сте гледали маратонците или колоездачите как непрекъснато пият по нещо си. Ама техните състезания са 2 или 5 часа. Нашето беше 13 часа. Или понеже ние не сме елитни спортисти – то можем и без това? Сигурен съм, че Момчил разсъждава така. Аз съм от друга, считам доста по-добра школа по въпроса. А в какво темпо ходихте с оглед пулсовата честота спрямо анаеробния ви праг? Или викате, що се бъзикам с вас? Никой освен мен не ползва пулсомер, а не съм сигурен, че дори инструкторите ви разбират за какво иде реч в предното изречение. Във Владая нещо се счепкахме малко с Орлин Чечановски по темата с какво темпо трябва да водите групата. Да, 120 – 130  удари в минута е добра идея. Но това беше преди 15 г., преди да навлезат пулсомерите. А моят китков компютър мери не просто броя на ударите на сърцето, а и интервала между тях и от там може да определи 8 физиологични параметри, част от тях в реално време и с един поглед към китката ми знам къде съм физиологически, от плана за деня ми знам къде искам да бъда и следя да съм там. Повече за използването на пулсомера вижте описанието на първата ни практика по Стара Планина тук: http://at-equipment.com/alpinism/archives/186 За мен, всеки един планински водач или фирмата му трябва да инвестира тези 500 лв. в такъв уред и да отдели необходимото време да се научиш да познаваш тялото си и това на своите клиенти. Повярвайте ми – много по-важно е отколкото да можеш да четеш картата. И от сега знам, че ако стигна до изпит за планински водачи и ми се падни този въпрос – ще ме скъсат. Защото няма да се задоволя да кажа 130 удара в минута. Това, което казах на разбора в х. Заврачица, е че не е допустимо първия час на 3-дневния поход да ме вкарват при EPOC (Excess Post exercise Oxygen Consumption) 110, което за мен е тренировъчен ефект (ТЕ) от над 4 (силно подобряване на аеробното ниво, т.е. тежка субмаксимална тренировка). А през големия ден аз ходих с EPOC под 50, което е ТЕ между 1 и 2 – поддържаща тренировка и за възстановяване. Може да ви изглежда парадоксално, но физиологически за мен беше точно така: по онзи равен път за м. Черната скала аз тренирах много усилено, а по онзи кулоар нагоре аз възстановявах.  Разликата беше, че в първия случай Момчил определяше темпото, а във втория – сам си го определях. И не бях склонен на компромиси и да се забързам с оглед на това, че групата може да ме чака. Времете беше идеално, вие би трябвало да имате адекватна екипировка и да не мръзнете, а аз за разлика от вас и от Момчил знаех, че ме чакат още 10 часа ходене. И съвсем не бях на ясно как ще се справи организма ми след като 10 дена пазих стаята заради грипа. Пак за себе си говориш Жоро, все едно че нямаше още 15 твои колеги, които направиха същия преход, не им носи никой багажа, не се обезводниха, не получиха тежки травми и няма да възстановяват 2-3 дни след това. Бих се радвал някой друг да си купи пулсомер и тук да анализирам неговите данни. Ама никой още не е узрял до идеята – пулсомер. Така че,  говоря за моята физиология – като пример. Пък и в крайна сметка всеки отговаря за себе си. Това е смисъла на личния блог – да говориш за себе си? А аз на 2 пъти отказах да ми носят багажа и го дадох чак като тежко се контузих – не забравяй това! И не мога да повярвам, че понеделник всички са станали, все едно три дена са релаксирали край басейна. Ама не си признават, щото като гледат мен, дъртия и опитен човек, как ме мачкате заради критиките и откровенноста – кой ще си каже!

Иначе, имаше разкошни гледки и залези. И всичко си заслужаваше. Но просто аз държа на други стандарти за сигурност. Може би защото много ходя сам по такива места.  За едно от предните ми такива преживявания, соло с 30 кг. раница по Рилския траверс през 2009 може да видите тук: https://picasaweb.google.com/George.the.Big.Ship/SoloTraverseRila2Mai2009# Не че искам да ходя соло.    

За мен хората винаги са били най-важното. Затова, може би най-важното нещо от този поход беше запознанството ми с Мишо! Като погледнах снимките от този, уж най-тежък поход с курсисти – кандидат планински водачи според Момчил, ме има на поразително много снимки с чаша в ръка. И повярвайте ми вътре не е чай. Ама докторката ми като ми обясни оня ден, че алкохолът не пречил на антибиотика малко му отпуснах края. Разбира се, в рамките на 50 гр. концентрат като съдоразширяващо. А червеното вино – само като антиоксидант. 🙂 

 

03.11.2010

Тези с мерцедесите и високите технологии – мое интервю в БНТ през 1998 г.

Filed under: Лични,Наука — Жоро @ 3:00

Реших да оцифровам, монтирам и кача това  интервю – най-накрая. Просто, за да можете сами да прецените, дали и колко нещо се е променило в БГ по отношение на високите технологии и иновациите за 12 г.? Интервюто вижте тук или в You Tube в mp4 формат на адреса по-долу:

http://www.youtube.com/watch?v=SJtXVEmJclw

А е хубаво да се знае, че в България има 100 % български фирми, които са продавали и продават и „на краставичара краставици“. Фирмата ми, Адванс Технолоджис ЕООД, се специализира в разработката, производството и търговията със сложна научно-изследователска апаратура в приоритетното направление на нанотехнологиите. Тази апаратура, която виждате в интервюто, която се побира в дипломатическо куфарче и струва 20 000 евро – колкото мерцедес средна класа, 2 седмици по-късно замина за Япония, заедно с още един друг тип апаратура. И то не къде да е в Япония, а в Токийския технологичен институт – най-хай тех мястото в Япония. И дистрибутор за Япония ни беше фирмата „Сейко Инструментс“ и то лично чрез Маркетинг директора на фирмата. „Сейко“ са известни с часовниците си, но всъщност това е много хай-тех фирма с 1 милиард долара оборот за 1996 г. „Сейко“ съществено инвестира в нашия общ бизнес като плати участието ни с щанд на научна конференция и 45 дневна моя визита в Япония, при която бяха посетени над 20 лаборатории – потенциални наши клиенти. Бяхме подкрепени и от България с, тогава, огромната полусубсидия – полукредит от 12 000 лв. от Фонд „Структурна и технологична политика“ на Министерството на образованието и науката – предшественика на днешния Иновационен фонд. Бяхме го пробили Японския пазар тогава, защото веднага искаха да ни поръчат още 2 такива апаратури и то за по-големи пари. Но аз и тогава и сега, без съществено външно финансиране, не мога да си позволя да плащам по 3000 лв. на инженерите си за 3 годишен развой на такава апаратура. И понеже такава много комплексна и сложна апаратура може да се разработи само от най-добрите инженери в БГ, то винаги ще се намери кой да им плаща по 3000 лв/месец заплати в бизнеси с далеч по-нисък праг на навлизане. Та нещата се сринаха в България и то при почти завършен продукт и поръчки за нови доставки! Но уроците бяха много полезни и в последващите 12 г. не съм допускал такива сривове, най-вече като станахме по-гъвкави и диверсифицирахме продукциата си, станахме представители на една Германска и на една Финландска фирма от този сектор за България.

Пишете ми не ме жалете. Защото мисля, че именно това е типа бизнес, който може да издърпа България от недоимъка и може да задържи ценните кадри тук. Защото не считам, че само със земеделие, туризъм и текстилна индустрия ще стигнем далеч. А БГ е единствената държава, в която няма еврофонд, който да дава пари за наука и иновации. Да не говорим за драстично урязаните бюджети в кризата на всички, които би трябвало да произвеждат високотехнологични иновации. Като почнем от нулевите бюджети на ВУЗовете за собствени научни конкурси; през бюджета на БАН, където не за наука, а за заплати няма пари и хората са в неплатен отпуск; през Фонда за „Научни изследвания“, който чувам, че догодина ще е с няколко пъти по-малък бюджет; и се стигне до Оперативна програма „Конкурентноспособност“, в която само по една програма за Стартиращи иновативни предприятия се финансират директно иновации и разработка на прототип. А големите международни иновативни фирми, като Сименс например, които правят по стотици милиони лева на година оборот от България, изобщо не инвестират в научни разработки и иновации в БГ, както ми каза преди няколко дни лично управителката на Сименс – България. И това е разбираемо – всеки си разработва ключовите бъдещи технологии и продукти директно под крилото на централата. Та може би основния шанс за хай-тех бизнес в БГ е на подобни на моята академични и университетски spin off фирми, които да комерсиализират иновации, възникнали в процеса на научните изследвания. Тези фирми, обаче, към момента не могат да бъдат финансирани по подходящ начин. Необходими са и промени във висшето образование, като инженерите и учените се обучават по-сериозно на икономика и предприемачество – нещо което е направено в УАСГ, където преподавам физика. Необходима е промяна и в нагласата на учените – те да станат активната страна в предлагането на иновациите и ако няма купувачи да не се страхуват сами да стартират бизнес. Нещо, което вече се прави в БАН, още повече, че новият председател на БАН е комерсиализирал своя разработка на лазери и е създал печеливша фирма и знае от собствен опит как се прави това. Правителствата трябва да разберат, че фирми като моята, която създава средства за изследване и производство на високотехнологични изделия, което пък има потенциално огромен мултипликационен ефект от създаване на редица конкурентни високотехнологични продукти и от обучение и задържане в България на най-добре подготвените учени и инженери, трябва да получат адекватна финансова и институционална подкрепа. Ако искаме в България да израстват конкурентноспособни високотехнологични фирми, които да изнасят продукция с висока добавена стойност и ниска материало и енергоемкост. И постепенно икономиката ни от обслужваща да стане високо технологична. Там, където тя беше, между другото, но преди 25 г. и само в рамките на СИВ.

Добавено 09.11.2010 г.

Гери ми изпрати линк към срещата и речта на новия Министър-председател на Великобритания Дейвид Камерън с бизнеса: http://www.dnevnik.bg/sviat/2010/10/26/982270_kak_premierut_govori_s_biznesa_-_kakvo_kaza_deivid/ Тук ще сложа само някои извадки от речта му за икономическата политика на правителството на Великобритания:

„Но днес искам да изброя какво ще направи правителството в страната, за да подпомогне растежа.

Нашата стратегия има три части.

Първо, използвайки всички възможни лостове, да създадем подходяща рамка за предприемачите и бизнес инвестициите.

Второ, използвайки всички ресурси, да подкрепим онези производства, в които Великобритания има конкурентно предимство.

Трето, използвайки властта и мускулите си, да направим по-лесно за компаниите и иновациите да процъфтяват и да създадем нова динамика в икономиката.

……
В целия свят правителствата идентифицират динамичните сектори в икономиките си и работят стратегически да ги подсилят.

В САЩ президентът Барак Обама силно подкрепя с инвестиция от 38 млрд. долара предимствата, които те вече имат в т.нар. чисти технологии. Германия гради успех в автомобилната си индустрия като влага 500 млн. евро в технологии за електромобили.

Това, което те вече са разбрали, е, че когато търсиш възможности за растеж, не вземаш произволни решения да вдигнеш изследователски център тук и някаква индустрия там – следваш потенциала на това, което вече работи.

…….

Третата и потенциално най-интересна част от нашата стратегия за растеж е да направим по-лесна появата на нови компании и иновации. Защото повече от век обликът на успешния бизнес остава един и същ. Мощни инвестиции в капитали и суровини. Разработват се стоки, произвеждат се масово и се разнасят по света. Организациите растат бавно и доминират пазарите години наред.

Но през последните десетилетия тази тенденция се изчерпа.

Има взрив на нови, млади, бързо растящи, силно мотивирани фирми. До неотдавна изобщо не съществуваха „Епъл“, „Сиско“ и „Гугъл“ – днес всяка от тях има пазарна оценка от над 100 милиарда долара. „Скайп“, „Фейсбук“ и „Туитър“ генерират милиарди долари и достигнаха глобален размах много по-бързо и с много по-малко начален капитал, от която и да било друга компания преди тях. Най-иновативните фирми растат два пъти по-бързо – и като служители, и като продажби, отколкото тези, които изостават в иновациите.

Въздействието на тази промяна върху нашия икономически пейзаж е безпрецедентно.

През 1950 г. средната продължителност на живота на компаниите в индекса S&P беше 47 години. Към 2020 г. тя ще падне до едва 10 години. Днес много от нашите работни места се дължат на нов, млад и динамичен бизнес. Стъписващо е, като си помислиш, че между 1985 г.и 2005 г. почти всички нови работни места, създавани в САЩ, са се появили в компании не по-стари от 5 години. Във Великобритания едва 6% от британския бизнес е бързо нарастващ, но в тази група се създават почти половината от новите работни места в периода 2005-2008 г.

И това има огромни последици за правителствената политика.

За да изградим нова динамика в нашата икономика, за да създадем растеж, работни места и възможности, трябва да подкрепим големите бизнеси на утрешния ден, а не само тези на днешния.

Това означава отваряне на достъпа до финанси, създаване на привлекателна среда за инвестиране от фондове, отново отпускане на кредити за малките предприятия и поддържане на принципа далеч по-голяма част от държавните поръчки да отиват за дребните и средни предприятия. В следващите дни и месеци ще изработим плановете си във всички тези области.

 Reuters

Как премиерът говори с бизнеса - какво каза Дейвид Камерън

Днес ще се спра само на два елемента от нашия подход.

Единият е да затворим пропастта между иновации и комерсиален успех. Факт е, че не сме толкова добри, колкото някои от нашите конкуренти, в превръщането на страхотни идеи от чертежите и прототипите на лабораториите в действителни стоки и услуги, които хората могат да купуват.

Ето защо днес обявявам, че през следващите 4 години ще инвестираме над 200 милиона паунда в центрове за технологии и иновации. Тези центрове ще са между университетите и бизнеса, ще служат като мост между тях.

Те не само ще провеждат собствени изследвания, те ще разпространяват познание и ще свързват бизнеса – голям и малък, нов и  стар – с потенциалните нови технологии, ще ги насочват към потоците за финансиране и ще предоставят достъп до професионалисти и оборудване. Тези центрове ще са страхотни за изследвания, страхотни за бизнеса и ще върнат Великобритания отново в авангарда на иновациите.

Втората област, в която съм решен да ви помогнем, е разпространяването на конкуренцията.

Аз вярвам в конкуренцията.“

…………

Един урок за нашите политици и decision makers!

18.10.2010

Първа практика на курса за Планински водачи 2010 г., Централна Стара планина, 15 – 17.10.2010 г.

Това е първоначалното описание на 3дневния ни поход, който свърши вчера. Снимките (1600 пиксела) съм ги качил на моя адрес в Пикаса тук: http://picasaweb.google.com/George.the.Big.Ship/StaraPlaninaKursut2010#

Тъй като този поход ми подейства изключително добре да възстановя изключително стресираната ми психика и физика (2 седмици кръвно 165/110 при максимална доза съдоразширяващи за високо кръвно; пулс в покой около 75 при нормално от 55) използувах няколко снимки в категорията Лични тук (с кликане се разтягат последователно както и тук до 5000 пиксела): http://at-equipment.com/alpinism/archives/155 Надявам се, момичетата да ми простят, че използувам снимките им за лични цели!

Тъй като довечера ще бъде разборът за последния ден на похода, в която последна част ми беше поверено да водя група от височина 1550 м. н. в.  до прибирането ни в гр. Карлово на 450 м. искам да изкажа благодарността си на групата, че нямаше опити някой да ми се меси в работата или да излиза пред мен. И най-вече, че в тъмното слязохме в Карлово като един – разликата между първия и последния в групата беше под 1 мин! Имам и някои забележки, особено по отношение на бавното тръгване след почивките, но това е обяснимо в тази ситуация (умора, гледки,..). ВЕЛИКОЛЕПНИ СТЕ!!!

В този постинг ще засегна повече физиологията на преходите в планината, разгледани като последователни тренировъчни дни, не защото не ми е по-интересно да пиша за преживяванията, гледките, вятъра в косите, чудесната група и още по-чудесните вечери, а защото физиологията на тренировките и на ходенето в планината са ми хоби в хобито. Ходя с най-съвършенния в момента тренировъчен компютър на китката си: Suunto t6c – http://www.suunto.com/en/Products/Heart-Rate-Monitors/Suunto-t6c/Suunto-t6c-Fusion/ – „спортната лаборатория на китката ви“. Този часовник не само мери пълсът на сърцето, но и неговата вариативност – времето между два удара на сърцето варира в милисекунди. От там се определя една много важна физиологична характеристика на физическото натоварване ЕРОС – Excess Postexercise Oxygen Consumption. Грубо казано това показва колко е кислородния дълг, който тялото е натрупало в резултат на интензивно продължително физическо усилие. Съобразно личните параметри (тегло, възраст, брой часове тренировки на седмица) се определя тренировъчния ефект ТЕ на дадена тренировка по скала от 1 до 5,9. Между 1 и 2 – възстановяваща тренировка; между 2 и 3 – поддържаща формата тренировка; между 3 и 4 – подобряваща формата тренировка; между 4 и 5 – силно подобряваща формата тренировка (трябва да се правят поне през ден с възстановителен ден помежду им); над 5 – червената зона – работа почти изцяло в анаеробен режим (трябва да се избягва за моите цели в туризма, опасност от контузии, разболяване и претренираност). Данните за ЕРОС и ТЕ ги гледам в реално време на часовника ми (пулсът се мери чрез един колан с 2 електрода под гърдите ми и се прехвърля по радиовръзка към часовника).

Това отдолу са графиките на Ден 1 – нощтното качване нагоре от гр. Карлово към х. Равнец. Кликнете върху картинката, за да я видите цялата. Отгоре е кривата на пулсовата ми честота в удари/мин. По средата е ЕРОС в ml/kg на фона на ТЕ, а отдолу е надморската височина. По абсцисата е времето, за което сме се движили – 2:50 часа. Тренировъчния ефект е 4,3 – много висок при положение, че предния ден бях на тренировка по Таекуондо и още след 40 мин. загрявка ТЕ беше 3,6. И това след като 2 месеца си бях дал пълна почивка от тренировки след като се разбра, че не можем да съберем групи и за Алпите и за Хималаите. При това, аз като видях, че ЕРОС ми стана 140 спрях и поисках почивка. Първият ден в планината е ден за вработване на организма и е напълно погрешно това да е най-трудния ден от физиологична гледна точка. Втория ден ТЕ беше 3,6, а третия ден – 3,3. Разбирам, че беше тъмно, че се мокрехме, но мъдрите хора винаги мислят за следващия ден и за връщането! Тук изобщо не коментирам, че тръгнахме бързо, че нямаше почивки за хапване и пиене на вода, че се разнасяше алкохол…

За да се разберат данните трябва да кажа основните ми физиологични параметри, свързани с пулсовата честота: максимална пулсова честота – около 185; анаеробен праг на 2000 м.н.в.(измерен като средната стойност на пулса при максимално усилие, което аз мога да поддържам в рамките на 1 час ходене – измерен на изпита ми за курса през 2009 г.) – 172; пулс в покой (сутрешен пулс, измерен като отворите очи) – 54. Пулсът в покой и особено анаеробния праг, който е 93% от максималния ми пулс и то на височина (анаеробния праг намалява с увеличаване на надморската височина) показва, че съм изключително добре аеробно трениран. Максималната пулсова честота намалява с възрастта и е нещо, което не подлежи на тренировка.

Ден 1. гр. Карлово – х. Равнец (1260 м.н.в.). Среден пулс – 148 удара/мин. Максимален – 167 – висок, някъде около анаеробния ми праг. Максимален ЕРОС – 141 ml/kg. Вижда се, че като го достигнах поисках почивка и пулсът и ЕРОС започнаха да спадат. ТЕ 4,3 – много висок като за първи ден. Изразходване на енергия – 1800 kcal.

Ден 2. Х. Равнец – разклон Петолъчката – вр. Хайдут тепе – заслон под вр. Ботев (2045 м.н.в.).  ТЕ – 3,5. Среден пулс – 130 удара/мин. Максимален ЕРОС – 70 ml/kg. Изразходвана енергия – 2900 kcal. На моменти, при спиране за почивка съм спирал пулсомера, което е отбелязано с червените точици отдолу.

Ден 3. Засл. Ботев – по билото на запад вр. Жълтец – Костенурката – спускане към синята маркирана пътека за х. В. Левски (1350 м. н. в.), след което спрях пулсомера. За съжаление, изглежда паметта е свършила, а аз не съм чул сигнала и записът е само в началото. Но ТЕ беше 3,3.

Older Posts »

Powered by WordPress